Novoapostloska tsarkva Bulgaria

История на Новоапостолската църква

Корените на Новоапостолската църква се разпростират до 19-ти век в Англия. Под влиянието на Френската революция и индустриализацията на Европа, през 1820-те години там се зараждат така наречените движения за възраждане. На много места ангажирани християни се събират, за да преосмислят християнската вяра, в молитва и основавайки се на библията. Основна идея сред този възродени кръгове е скорошното идване отново на Исус Христос, а друга такава - връщането към ранните християнски принципи. През 1830-те години от това движение се зараждат първите енории. До 1835 г. чрез пророческо слово, по Библейски пример, били призовани дванадесет апостоли.

Тези апостоли трябвало да ръководят ново възникналата Католико-апостолическа църква до момента на предстоящото идване отново на Христос. По примера на Англия, през следващите години и в Германия започнали да възникват нови католико-апостолически енории. 

Когато през 1855 г., трима от апостолите починали, имало разногласия относно това дали да бъдат призовани нови апостоли или да се изчака ходът на събитията. Разногласията относно тези и други въпроси довели до основаването на „Общата християнска апостолска мисия“ в Германия през 1863 г., от която в крайна сметка се появила „Новоапостолската енория". От 1932 г. се използва името „Новоапостолска църква“.

Новоапостолската църква запазва поучаващият апостолски сан от първите си години на съществуване. През 1897 г., под ръководството на апостол Фридрих Кребс, от него се оформя санът на главния апостол, който самият Кребс носи до смъртта си през 1905 г. От тогава главният апостол се счита за посочващ правилната посока при теологични въпроси и като гарант за църковното единство.

След Фридрих Кребс до момента има осем главни апостоли: Херман Нийхаус, Йохан Готфрид Бишоф, Валтер Шмит, Ернст Щрекайзен, Ханс Урвилер, Рихард Фер, Вилхелм Лебер и Жан-Люк Шнайдер.

Главен Апостол Рихард Фер - роден 1939г. - разшири мисионерската дейност на Новоапостолската църква по всички континенти. По време на служението му, членовете на църквата нараснаха до близо 11 милиона. Той държеше на добрите отношения с другите християнски църкви.

Главен апостол Фер през 2000г.: „Сериозно се замислям за това [за икуменизма] и наскоро сформирах допълнителна проектна група, която да изработва предложения как изглежда бъдещето: към икуменизма ли вървим или не? Аз съм по-скоро за една отворена църква.“

Внимателната адаптация на църквата към променените рамки се вижда и в това, че по времето на Фер, наред с многото други новости,  Лутеранската Библия от 1912 г. бива заменена с преработената й версия от 1984 г. Също така за Великденското празненство през 2005 г. песнопойката, използвана от 75 години беше заменена с подобрен и осъвременен вариант.

Главен Апостол Вилхелм Лебер - роден 1947 г. – продължава стремежите за духовно преориентиране към една модерна, отворена църква, която има своето място в християнския спектър.

„Мечтая си за едно по-опростено общуване помежду ни. Искаме да постигнем една наистина хубава общност, независеща от индивидуалните представи и верчески убеждения, искаме да се уважаваме едни други, да търсим и поддържаме общото и именно на тази основа да допринесем за утрепването на християнството в свят, в който християнските ценности за съжаление все повече и повече биват изтласквани на заден план.“

Прослуженото време на главен апостол Лебер се отбелязва с появата на Катехизма на Новоапостолската църква на немски език през декември 2012 г., а след това и на изданията му на други езици. Тази творба, съставена чрез дългогодишна усилена работа, съдържа подробно описание на новоапостолското учение и в 13 раздела взема отношение по различни теми.

Как ще се развият нещата в бъдеще? При всички предизвикателства, които носи растежът на Новоапостолската църква в различните култури и традиции, вярата в Триединния Бог, в идването отново на Господ Исус Христос и в действието на апостолския сан остават в центъра на новоапостолското учение.